Специфичните нарушения
Хиперактивност
Разнообразието от симптоми при ХАДВ и тяхното непостоянство в проявленията им е тяхна основна характеристика и една от причините за трудности при поставяне на диагнозата.Диагностичните критерии са дискусионни най- вече поради взаимното повлияване и на отделните психологически процеси - например слабата концентрация на вниманието неминуемо се отразява на перцептивните процеси, които от своя страна влияят върху академичните постижения на ученика. Хиперактивността, често неправилно наричана хипермоторна активност, и дефицитът на внимание обикновено са свързани и поради това от специалистите се възприема терминът хиперактивно разстройство с дефицит на внимание или Attention Deficit and Hyper Activity /ADHD/. Точната диагноза се поставя след по- продължителното и внимателно наблюдение. При децата с ХАДВ проблемите с невниманието, хиперактивността и импулсивността са подчертано тежки, интензивни и повтарящи се . Това е разликата между енергичното дете и детето, чието ниво на активност причинява чести проблеми, между приятното и приказливо дете и дете, чието бързо говорене е източник на затруднения. Между дете, което понякога има затруднения в довършването на домашното и детето, което се нуждае от постоянно наблюдение и супервизия за да довършва нещата. Разликата е, че за детето с ХАДВ тези модели на поведение причиняват нарушения в ежедневието и пречат за нормално социализиране. Когато тези нарушения не са очевидни и особеното поведение е само епизодично, те по-скоро са изява на нормалната неизтощимост и енергия , характерни за детското поведение. Когато това продължава повече от 6 месеца може да се мисли за синдрома ХАДВ. Друга важна характеристика в симптомите на ХАДВ при децата е, че те могат да варират в зависимост от времето и обстоятелствата. Например често детето със синдрома на ХАДВ се концентрира твърде добре когато гледа телевизия или играе компютърна игра. Това обаче , са дейности при които вниманието му е ангажирано неактивно.Често при игра, децата с ХАДВ не могат да бъдат различени от техните връстници. Когато обаче задачите или дейностите са конкретни, точни и изискват да се задържи вниманието върху тях по продължително време, симптомите са твърде очевидни. Особено силно те се проявяват при необходимост детето да направи активен анализ на определена задача . При децата с ХАДВ, тази вариабилност в симптомите не е проява на мързел или незаинтересованост . Тази вариабилност показва единствено, че симптомите по-често се проявяват в някои ситуации и по-рядко в други. За съжаление класната стая е една ситуация, в която те в по-голяма степен доминират. Това често води до неправилни преценки за възможностите и мотивацията на детето по отношение на училищните задачи от родителите и учителите. Повечето от децата с ХАДВ са с нормален или над средния интелект. Някои от тях са с много високи творчески способности. Както при всяка друга група деца, обаче и тук могат да се очакват вариации в интелектуалните възможности на децата. Те имат значително повече затруднения във вниманието, стоенето на едно място, спазването на правила, тихата работа, вдигането на ръка за отговор на въпрос и имат големи затруднения в социалното общуване в сравнение с връстинците си. Оценката на поведението на учениците от начална училищна възраст, трябва да се прави внимателно , като се разгледат всички други фактори, които могат да предизвикат свръхактивност, раздразнителност, понижена концентрация, импулсивност. Това са соматични и мозъчни заболявания, емоционални проблеми, тежка семейна ситуация, свързана с употреба на наркотици и алкохол от родителите, домашно насилие. По отношение на училищните фактори, детето може да попадне в среда, където изискванията са твърде високи или твърде ниски за неговите възможности, което да направи детето фрустрирано или отегчено. Всичко това може да промени поведението на малкия ученик , но в този случай не говорим за ХАДВ. Това са прояви на емоционални реактивни състояния, и тяхната терапия се основава на други техники и въздействия. Основните симптоми на ХАДВ могат да се обобщят по следния начин: / по Боянова ,Станкова/ / Главни симптоми на ХАДВ
Разнообразието от симптоми при ХАДВ и тяхното непостоянство в проявленията им е тяхна основна характеристика и една от причините за трудности при поставяне на диагнозата.Диагностичните критерии са дискусионни най- вече поради взаимното повлияване и на отделните психологически процеси - например слабата концентрация на вниманието неминуемо се отразява на перцептивните процеси, които от своя страна влияят върху академичните постижения на ученика. Хиперактивността, често неправилно наричана хипермоторна активност, и дефицитът на внимание обикновено са свързани и поради това от специалистите се възприема терминът хиперактивно разстройство с дефицит на внимание или Attention Deficit and Hyper Activity /ADHD/. Точната диагноза се поставя след по- продължителното и внимателно наблюдение. При децата с ХАДВ проблемите с невниманието, хиперактивността и импулсивността са подчертано тежки, интензивни и повтарящи се . Това е разликата между енергичното дете и детето, чието ниво на активност причинява чести проблеми, между приятното и приказливо дете и дете, чието бързо говорене е източник на затруднения. Между дете, което понякога има затруднения в довършването на домашното и детето, което се нуждае от постоянно наблюдение и супервизия за да довършва нещата. Разликата е, че за детето с ХАДВ тези модели на поведение причиняват нарушения в ежедневието и пречат за нормално социализиране. Когато тези нарушения не са очевидни и особеното поведение е само епизодично, те по-скоро са изява на нормалната неизтощимост и енергия , характерни за детското поведение. Когато това продължава повече от 6 месеца може да се мисли за синдрома ХАДВ. Друга важна характеристика в симптомите на ХАДВ при децата е, че те могат да варират в зависимост от времето и обстоятелствата. Например често детето със синдрома на ХАДВ се концентрира твърде добре когато гледа телевизия или играе компютърна игра. Това обаче , са дейности при които вниманието му е ангажирано неактивно.Често при игра, децата с ХАДВ не могат да бъдат различени от техните връстници. Когато обаче задачите или дейностите са конкретни, точни и изискват да се задържи вниманието върху тях по продължително време, симптомите са твърде очевидни. Особено силно те се проявяват при необходимост детето да направи активен анализ на определена задача . При децата с ХАДВ, тази вариабилност в симптомите не е проява на мързел или незаинтересованост . Тази вариабилност показва единствено, че симптомите по-често се проявяват в някои ситуации и по-рядко в други. За съжаление класната стая е една ситуация, в която те в по-голяма степен доминират. Това често води до неправилни преценки за възможностите и мотивацията на детето по отношение на училищните задачи от родителите и учителите. Повечето от децата с ХАДВ са с нормален или над средния интелект. Някои от тях са с много високи творчески способности. Както при всяка друга група деца, обаче и тук могат да се очакват вариации в интелектуалните възможности на децата. Те имат значително повече затруднения във вниманието, стоенето на едно място, спазването на правила, тихата работа, вдигането на ръка за отговор на въпрос и имат големи затруднения в социалното общуване в сравнение с връстинците си. Оценката на поведението на учениците от начална училищна възраст, трябва да се прави внимателно , като се разгледат всички други фактори, които могат да предизвикат свръхактивност, раздразнителност, понижена концентрация, импулсивност. Това са соматични и мозъчни заболявания, емоционални проблеми, тежка семейна ситуация, свързана с употреба на наркотици и алкохол от родителите, домашно насилие. По отношение на училищните фактори, детето може да попадне в среда, където изискванията са твърде високи или твърде ниски за неговите възможности, което да направи детето фрустрирано или отегчено. Всичко това може да промени поведението на малкия ученик , но в този случай не говорим за ХАДВ. Това са прояви на емоционални реактивни състояния, и тяхната терапия се основава на други техники и въздействия. Основните симптоми на ХАДВ могат да се обобщят по следния начин: / по Боянова ,Станкова/ / Главни симптоми на ХАДВ
| Отвлекаемост на вниманието | Хиперактивност | Импулсивност |
| Не могат да се фокусират върху неща, които отнемат определено време като четене, слушане на урок, игра, или каквато и да било дейност, за дълъг период от време. Твърде често отвличат вниманието си от шумове, движения, миризми или просто от собствените си мисли. | Имат излишък от енергия, говорят непрекъснато или се движат, не могат да стоят на едно място, спят малко.Дори когато разговарят непрекъснато движат ръцете си, преместват нещо, въртят някакъв предмет в ръцете си. | Действат без да се замислят, избълват думи, на пръв поглед безсмислени и непоследователни.Първо казват нещо и след това го осмислят.Често забравят вещите си.Обикновено не са точни, или закъсняват или идват по- рано от необходимото.Трудно овладяват емоциите си. |
Началото тези симптоми започва във възрастта между 3 и 7 години и продължава ,както отбелязахме по- горе поне 6 месеца. Освен хиперактивност, дефицит на вниманието и импулсивност при тези деца се наблюдава нисък фрустрационен толеранс, избухлив темперамент, тиранично отношение към другите хора, проблеми във взаимоотношенията с връстниците, ниска самооценка и самочувствие. Много чести са ниските академични постижения и по-голямата част от тях имат проблеми с училищния успех. Семейните взаимоотношения често са изострени, като за това допринася и факта, че родителите са склонни да смятат, че поведението на тяхното дете е умишлено и преднамерено. Важно е да се отбележи, че тези допълнителни затруднения не са задължителни симптоми на ХАДВ. Комбинацията от тези преживявания може да доведе до депресия и ниска самооценка. Тъкмо поради това е важно е да се помогне на детето да се справи с проблемите си и да придобие увереност в способностите си у дома, в училище и сред приятелите си.
Деца с интелектуална недостатъчност (степента на нарушението се измерва чрез стойностите на IQ - коефициент за интелигентност)С умствена изостаналост се определя състоянието на задържано или непълно развитие на интелекта. Това състояние се характеризира основно с нарушение на уменията, които възникват в процеса на на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на инетелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения.Умствената изостаналост може да бъде съчетана с други психични или телесни разстройства. В сравнение с общата популация рискът от други психични разстройства при умствено изостаналите индивиди е поне 3-4 пъти по-висок.Разглеждат се следните степени на умствена изостаналост по МКБ10:F70
ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТАко се използват подходящи стандартизирани IQ тестове, диапазонът от 50 до 69 е показателен за лека изостаналост. Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат също пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакинските умения, дори когато темпът на развитие е значително по-бавен от нормалния. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от лицата имат особени проблеми с четенето и писането. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезна. При нарастваща част от тези лица се открива органична етиология, но все още не при мнозинството.
ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТАко се използват подходящи стандартизирани IQ тестове, диапазонът от 50 до 69 е показателен за лека изостаналост. Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат също пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакинските умения, дори когато темпът на развитие е значително по-бавен от нормалния. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от лицата имат особени проблеми с четенето и писането. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезна. При нарастваща част от тези лица се открива органична етиология, но все още не при мнозинството.
F72
ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ IQ се движи в границите от 20 до 34.
В общи линии тази категория е подобна на умерената умствена изостаналост по клиничната си картина, наличието на органична етиология и придружаващите състояния. По-ниските нива на успеваемост, споменати по-горе, също са най-чести в тази група. Повечето лица от тази група страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други свързани със състоянието дефицити, които свидетелстват за наличието на клинически значима увреда или неправилно развитие на централната нервна система.
F73
ДЪЛБОКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Интелектуалният квотиент е под 20, което на практика означава, че способността на засегнатите лица да разбират и изпълняват нареждания или инструкции е крайно ограничена. Повечето лица от тази категория са неподвижни или с крайно ограничена подвижност, изпускат се по голяма и малка нужда и са способни само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Способността им да се грижат за основните си потребности е крайно ограничена или липсва, което изисква непрекъснати грижи и наблюдение.
F78
ДРУГА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Тази категория трябва да се използва само когато оценката на степента на умствено изоставане чрез обичайните процедури се оказва особено трудна или невъзможна поради придружаващи сензорни или телесни нарушения като слепота, глухонемота, тежко разстройство на поведението или тежък телесен недъгF79
УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, НЕУТОЧНЕНА
Наличие на умствено изоставане, но без достатъчно информация за причисляване на лицето към една от горните категории.
ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ IQ се движи в границите от 20 до 34.
В общи линии тази категория е подобна на умерената умствена изостаналост по клиничната си картина, наличието на органична етиология и придружаващите състояния. По-ниските нива на успеваемост, споменати по-горе, също са най-чести в тази група. Повечето лица от тази група страдат от изразена степен на двигателни нарушения или други свързани със състоянието дефицити, които свидетелстват за наличието на клинически значима увреда или неправилно развитие на централната нервна система.
F73
ДЪЛБОКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Интелектуалният квотиент е под 20, което на практика означава, че способността на засегнатите лица да разбират и изпълняват нареждания или инструкции е крайно ограничена. Повечето лица от тази категория са неподвижни или с крайно ограничена подвижност, изпускат се по голяма и малка нужда и са способни само на много рудиментарни форми на невербална комуникация. Способността им да се грижат за основните си потребности е крайно ограничена или липсва, което изисква непрекъснати грижи и наблюдение.
F78
ДРУГА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Тази категория трябва да се използва само когато оценката на степента на умствено изоставане чрез обичайните процедури се оказва особено трудна или невъзможна поради придружаващи сензорни или телесни нарушения като слепота, глухонемота, тежко разстройство на поведението или тежък телесен недъгF79
УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, НЕУТОЧНЕНА
Наличие на умствено изоставане, но без достатъчно информация за причисляване на лицето към една от горните категории.
Аутизъм
Съвременните разбирания за аутизма се разширяват все повече.Така например , според МКБ-10 (1) аутизмът е генерализирано разстройство, което се определя от наличието на нарушено развитие , възникнало преди 3 годишна възраст и проявяващо се с абнормно функциониране в три области : на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, което е ограничено и стереотипно.Това разстройство се среща 4 пъти по- често сред момчетата , в сравнение с момичетата. Изследванията в тази насока продължават да ни носят нова информация за възможни причини предизвикващи аутистичните нарушения. Диагностическото и статистическо пособие по психични разстройства - Четвърто издание - (DSM-IV-TR) освен, че представлява диагностически наръчник, дава подробни определения за аутистичните нарушения. Насочва вниманието и към ранната диагностика и ранните стимулации. Основното, задължително правило на всеки, който участва в живота и обучението на дете с аутистично нарушене е, че не съществуват две еднакви деца и особено две еднакви прояви нарушението. Не случайно се говори за спектър на аутистично проявление.. Клиничните изследвания показват честота на срещане на пълния, класически аутизъм 4-5 от 10 000 души и може би до 10-20 от 10 000 души показват много от симптомите и също могат да се включат в “аутистичния спектър”. Аутизмът понякога се съчетава с други увреждания, като например синдром на Даун, епилепсия, синдром на Рет или множествена склероза.Опитът показва, че най-добрата терапия за хората с аутизъм е ранното и специализирано обучение, което прави околната среда по-приемлива за тях и е насочено към специфичните дефицити на всеки отделен човек.
Съвременните разбирания за аутизма се разширяват все повече.Така например , според МКБ-10 (1) аутизмът е генерализирано разстройство, което се определя от наличието на нарушено развитие , възникнало преди 3 годишна възраст и проявяващо се с абнормно функциониране в три области : на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, което е ограничено и стереотипно.Това разстройство се среща 4 пъти по- често сред момчетата , в сравнение с момичетата. Изследванията в тази насока продължават да ни носят нова информация за възможни причини предизвикващи аутистичните нарушения. Диагностическото и статистическо пособие по психични разстройства - Четвърто издание - (DSM-IV-TR) освен, че представлява диагностически наръчник, дава подробни определения за аутистичните нарушения. Насочва вниманието и към ранната диагностика и ранните стимулации. Основното, задължително правило на всеки, който участва в живота и обучението на дете с аутистично нарушене е, че не съществуват две еднакви деца и особено две еднакви прояви нарушението. Не случайно се говори за спектър на аутистично проявление.. Клиничните изследвания показват честота на срещане на пълния, класически аутизъм 4-5 от 10 000 души и може би до 10-20 от 10 000 души показват много от симптомите и също могат да се включат в “аутистичния спектър”. Аутизмът понякога се съчетава с други увреждания, като например синдром на Даун, епилепсия, синдром на Рет или множествена склероза.Опитът показва, че най-добрата терапия за хората с аутизъм е ранното и специализирано обучение, което прави околната среда по-приемлива за тях и е насочено към специфичните дефицити на всеки отделен човек.
Синдром на Даун
- Децата с този синдром вместо 2 имат 3 хромозоми 21.
- Средната честота на този синдром е 1:700, но с напредване на възраста на майката се увеличава и честотата. При майки на 35 години тя е1:100, а след 45 години е 1 : 50, след 50 год. Е 1 : 15 новродени.
- В 95% от случаите се касае за неразделяне на 21 хромозоми по време на мейозата. В 80% от случаите се касае за предшественици на яйцеклетката.
- Има 2 форми на заболяването свободна и транслокационна. Последната е наследствена.
- Синдрома на Даун има характерен външен вид : малка обиколка на главата, косо разположени очни цепки – монголоиден тип, малък нос и малки уши, отворена уста с изплезен език, къса шия, голям и отпуснат корем - жабешки корем, четирипръстна бразда на ръката – маймунска бразда. Тези деца са с тежко умствено изоставане IQ 50%. В 50% от случаите има вроден сърдечен порок.
- Трябва да се използват специални възпитателни програми, за да могат децата с този синдром да се адаптират в обществото и семейството.
- Прогноза и генетичен риск. 25% от децата умират до 1 год., 50% до 5 год., като само 10% достигат до 40 год. Генетичния риск при свободната форма зависи от възраста на майката. При наследствената или транслокационна форма, зависи от вида на транслокациата: при транслокация 21 върху 21 рискът за следващата бременност е 100%, а при транслокаци 21 върху всяка друга хромозома е 33%.
Сензорно-интегративна дисфункция
Представлява комплекс от нарушения на мозъка, които дават отражение върху детското развитие. Тези деца интерпретират неправилно ежедневно възприетата сензорна информация, като това може да се прояви като:
- неправилно разчитане или подаване на сензорни сигнали, имащи пряко отношение към декодиране на информацията;
- свръхчувствителност на определени сетивни канали;
- липса на чувствителност по сетивните канали;